Повече от 160 години след издаването му романът "Брулени хълмове" (1847) продължава да вълнува с вулканичните си страсти, с почти титанични герои и със завладяващата си поетичност. Той е определен категорично от аудиторията на специализираната британска телевизия UKTV Drama за най-великата любовна история в литературата за всички времена, съобщи наскоро The Guardian.
Но до днес творбата на Емили Бронте остава загадка за критиците. Уолтър Алън например определя "Брулени хълмове" като най-забележителния роман в цялата богата английска литература. Творбата се извисява самотно като недостижим връх и поради своята уникалност трудно може да се съпостави с друго произведение.
Уникална е и съдбата на самата авторка Емили Бронте (1818-1848). Израснала в Йоркшир, Англия, в семейство на свещеник, тя отрано загубва майка си. От многобройната челяд в семейството до зряла възраст оцеляват само четири деца, всичките необикновено надарени. Трите дъщери - Шарлот, Емили и Ан, стават по-късно писателки, а братът, починал по-рано, се изявява като талантлив художник.
В мрачната семейна къща в Хауърд в непосредствена близост до гробището децата, израснали в пълна самота, усърдно се самообразоват, като разчитат главно на развитата си фантазия, както и на богатата библиотека на баща си.
Те живеят в свой собствен илюзорен свят и отрано започват да съчиняват стихове, приказки, митове. Заедно с по-малката си сестра Ан Емили сътворява легенди за въображаемото кралство Гондал, превърнало се по-късно във фон на повечето й ранни стихове.
Писателката напуска уединения си дом само няколко пъти през живота си - за кратко време посещава местното училище за деца на свещеници, работи временно като гувернантка, отива за малко и в Брюксел със сестра си Шарлот. През тези престои далеч от дома Емили се измъчва от тежка носталгия. Тя е силно привързана към причудливите "брулени хълмове" на родния Йоркшир и се вълнува от дълбоките скрити страсти на местните жители.
Именно сред суровата природа на Йоркшир се развива и действието в единствения й роман "Брулени хълмове". В него възрастната икономка Нели Дийн се връща към миналото и разказва историята на подхвърленото дете Хийтклиф, което по-късно установява ненавистни взаимоотношения с двете фамилии в околността - фермерите на име Ърншоу и богатите земевладелци Линтънови. Старият Ърншоу, случайно намерил сирачето в близкия град, го приютява във фермерския си дом и то израства редом с дъщеря му Катрин и сина му Хиндли, който е твърден хладен към пришълеца.
След време между буйната, своенравна, но безкрайно очарователна Катрин и предания Хийтклиф се поражда дълбока любов.
Свързва ги свободолюбивият им дух, страстната им натура, любовта към волния живот сред природата. Двамата сякаш образуват една цялостна хармонична личност. Младежът обаче случайно дочува признанието на любимата си пред икономката, че евентуален брак с него би я принизил социално.
Той забягва в бурната нощ, но се завръща след три години, преуспял и забогатял. Катрин вече е омъжена за богатия наследник Едгар Линтън. Хийтклиф е обсебен от неистово желание за мъст към двете фамилии. Когато става законен собственик на "Брулени хълмове", къщата на семейство Ърншоу, подлага на жесток тормоз Хиндли и сина му Хертън. Самата Катрин, вече изисканата лейди Линтън, изтерзана от противоречиви чувства, умира при раждането на дъщеря си Кати.
След смъртта на баща си Едгар Линтън Кати също попада в дома на Хийтклиф и се сблъсква с неукротимата му ярост. В края на романа, изтощен от демоничната си ненавист и усетил пълното й безсмислие, Хийтклиф умира, а между Кати и Хертън възникват силни чувства. Финалът на творбата е оптимистичен, защото загатва за край на враждите и ново начало за двете злочести фамилии.
А сред местните жители се носят предания за бродещите духове на Катрин и Хийтклиф, хванати за ръце като на младини. В смъртта си най-после те отново са заедно. Романът е действително уникален, защото за пръв път в пуританската литература на Викторианска Англия отекват с невероятна сила огнени човешки страсти.
Многопластовите внушения на творбата предизвикват различни интерпретации. Мнозина критици възприемат "Брулени хълмове" до голяма степен като реалистичен роман с конкретна социална теза. Те определят като класов конфликта между двете фамилии - бедните фермери, обитаващи "Брулени хълмове" сред безплодните чукари, и богатите земевладелци с разкошно имение в плодородната низина. Според тях творбата представя сблъсъка между два противоположни свята, между две коренно различни житейски философии и взаимно изключващи се начини на живот. Други тълкуват романа като метафизическа алегория и избягват моралните категории и квалификации при характеризирането на героите. Тези критици възприемат Хийтклиф не просто като социално ощетен човек, поддал се на атавистични инстинкти в неумолимото си желание за мъст, а като въплъщение на стихийни природни сили. Според тях Хийтклиф надхвърля понятията за добро и зло и не може да бъде упрекван за постъпките си също както вулканът не може да се вини за изригването си. Действията му се възприемат като естествено проявление на природни стихии. За подобен прочит загатва и самото име на героя: heath означава пущинак, а cliff е скала, канара. Шарлот Бронте също подчертава титаничното внушение на Хийтклиф и възприема героя като част от местния пейзаж. В предговора към романа, написан след смъртта на сестра си Емили, тя казва:
“Брулени хълмове” е творба, изсечена сред природата. Творецът е съзрял гранитен блок сред голите бърда. За модел му служи единствено представата в собственото въображение. Работи с грубо длето, но постепенно канарата придобива човешки очертания. Извисява се като колос, мрачен и навъсен, получовек-полускала, а полските цветя предано се вият в нозете на гиганта.
Романът представлява голямо предизвикателство и за критиците феминисти. Те се съсредоточават най-вече върху образа на Катрин Ърншоу. Според тях "детето на природата" буквално е прелъстено от богатството и охолния живот. Самата героиня добре съзнава разликата в чувствата си към Едгар и Хийтклиф и образно я описва: за нея Едгар е като зелените листа на дървесата, които есенният вятър бързоще обрули, докато Хийтклиф е непоклатима скала под нозете й. Според феминистката критика, като приема ролята и социалните функции на господарка в богато имение, Катрин потъпква истинската си същност, лишава се от живително си "аз" в лицето на Хийтклиф. По този начин сама предизвиква раздвоението си и собствената си смърт.
За мнозина читатели обаче романът чисто и просто представя с въздействаща художественост необикновени бушуващи страсти, както и противоречивата същност на човешката природа. Творбата предизвиква дълбока естетическа наслада с поетичния си език, със сложната си, но стройна структура, а също и с интригуващото си повествование.
Единствения роман на Емили Бронте "Брулени хълмове" заслужено й отрежда място редом до Джейн Остин, Шарлот Бронте и Джордж Елиът. А високата поетичност на "Брулени хълмове" доближава Емили Бронте и до жрицата на изящната словесност в английската литература Вирджиния Улф.
Младите читатели преоткриват "Брулени хълмове" и по друг начин - част от загадките в нашумялата вампирска поредица "Здрач" на Стефани Майер" са скрити в томче от романа на Емили Бронте.
Книгата излиза утре заедно с "24 часа".
Доц. дфн ВЕСЕЛА КАЦАРОВА
Доц. дфн Весела Кацарова преподава английска литература в катедрата по англицистика и американистика на Софийския университет "Св. Кл. Охридски".