Големите книги са като пророчества, които, макар описващи настоящето, се завръщат и преповтарят многократно в бъдещето.

„Живот и страдания на Майкъл К.“ на Дж. М. Кутси е пример за това.

Издадена през 1983-та и наградена с Нобел и Букър, тя разказва премеждията на главния персонаж по време на гражданската война в ЮАР.

Майкъл К. (препратката на името към Йозеф К на Кафка и абсурдистите е търсен и постигнат ефект) е беден и незначителен социален маргинал, роден със заешка устна и ограничени умствени способности.

Без вина той е осъден затворник на своето време на кървави сблъсъци, блокирани градове, въоръжени нападения, военен режим, партизански бунтове, трудови лагери, бедност и мизерия. Явил се на белия свят в грешното време и на грешното място, Майкъл тихо и безхаберно се бори за дребните радости, които и без това несправедливата съдба може да му дари.

И след уволнението от сладката работа на градинар в столичния парк той се оказва сирак и бездомник, чието желание за тиквена градина в планината го превръща в опасен престъпник и рецидивист.

Единственото му оръжие срещу системата, която не разбира, се оказва саморазрушението.

Без смърт, без кръв, без драма – тихо, твърдо и непоколебимо, с огледално пренебрежение към живота, който му поднася лъжица след лъжица горчива реалност.

Наративът на книгата е динамичен разказ в трето лице, който безпристрастно и дистанцирано проследява несправедливата съдба на героя, изпълнена с жестоки сцени и почти сюрреална поредица от абсурди.

Именно спокойствието пред тях ражда вълнението у читателя, а ефектът е подсилен във втората част, когато перспективата се сменя и безименният разказвач е прекъснат от прякото общуване на човек към човек.

Така връщането към безстрастния глас в края е последният щрих върху картината за значението на отделния човек в големите исторически събития.

Кой би помислил, че 30 години по-късно западната цивилизация е все по-малко антропоцентрична, природата не значи нищо пред парите и отделният човек е превърнат в проста машина за постигане на власт или богатство...

Автор: Елена Пенева за Dnes.bg